На Дени Вилньов никога не са му липсвали амбиции. От борбата с наркотиците по границата между САЩ и Мексико в "Сикарио" до общуването на Ейми Адамс с невербални извънземни в "Пристигане" - филмите му са склонни да бъдат големи. Точно когато изглеждаше, че последният му филм - "Блейд Рънър 2049", продължение на любимия шедьовър на Ридли Скот - ще бъде най-смелият му досега, той обяви следващия си: Дюн.
Книгата на Франк Хърбърт, публикувана първоначално през 1965 г., е огромен том от философия, екология, политика и научнофантастично изграждане на света, толкова сложно и епично, че изглежда почти невъзможно да бъде филмирано. Всъщност мнозина са се опитвали - със слаби резултати. Известен е опитът на чилийския режисьор Алехандро Джодоровски за адаптация през 70-те години на миналия век, но той така и не успява да го реализира. Дейвид Линч продължава там, където той е спрял, и въпреки че успява да направи филм за Дюн по кината, не успява да пренесе цялата сложност на историята на Хърбърт. (В началото на миналия век Уилям Хърт участва в трисериен минисериал по книгата, но и той не успява да предизвика голям интерес.
Сега Вилньов се опитва да го направи. Наистина, ако някой съвременен режисьор може да направи нещо, което да задоволи както критиците, така и верните на Хърбърт, това е той. Освен това той е уверен. "След като направих "Блейд Рънър", имах нужните качества, умения и познания, за да мога да се справя с нещо, което е толкова голямо предизвикателство", казва квебекският режисьор. " Знаех, че съм готов да се справя с това. Знаех, че съм способен да го направя. "
За да осъществи визията си, режисьорът е събрал редица талантливи убийци: Оскар Исак (бащата на Пол, херцог Лето Атреидес), Ребека Фъргюсън (майка му, лейди Джесика), Зендая (Чани), Джош Бролин (Гърни Халек), Джейсън Момоа (Дънкан Айдахо), Дейв Баутиста (Глосу "Звяр" Рабан), Стелан Скарсгард (големият лош барон Владимир Харконен) и Хавиер Бардем (лидерът на фреманите Стилгар). След това ги отвежда в Близкия изток, за да заснеме своята версия на историята на Пол Атрейдс, млад мъж на пустинна планета, която се разпада от години на война за най-ценното вещество във Вселената (меланж или "подправката").
Дени Вилньов: Да, прочетох я, когато бях на 13 или 14 години. Първата книга за Дюн е огромно, силно приключение на младо момче, което открива нов свят. В същото време бях впечатлен от това колко интелигентна е тя. Беше много актуална по отношение на това, което се случваше на Земята - от екологична и религиозна гледна точка. Тя остана с мен през годините, преследваше ме. И така, когато хората казваха: "Ами коя би била най-голямата ви мечта? ", аз казвах: "Дюн. " Това се случи по времето, когато Legendary получиха правата. Срещнахме се и сделката беше сключена за 45 секунди. Исках да го направя. Те искаха да го направят с мен. И ние споделихме една и съща страст и една и съща визия за това какъв трябва да бъде филмът. Докато стигна до момента, мина много време, но след като бях готов, проектът се осъществи много бързо. Всичко си дойде на мястото.
И "Блейд Рънър 2049", и "Дюн" са изключително амбициозни начинания. Особено "Дюн" е почти нефилмируема по своя обхват. Имало ли е някакви възражения срещу това, което сте предприели?
Животът е кратък! Длъжни сме да се опитваме да правим невъзможното. В това е красотата на изкуството. Опитвам се да стигна до предела на възможностите си. Знаех, че съм готов да се справя с това, но да, това е голямо предизвикателство. Знаете ли кое е най-голямото предизвикателство? Да успея да достигна нивото на страст и образа, които имах като тийнейджър. Да се харесаш на този тийнейджър е много трудно. [Бях заобиколен от хора, които бяха много ентусиазирани от самото начало, но си спомням един разговор с [композитора] Ханс Цимер, когато говорех за това и казах: " Дюн е една от най-големите ми мечти. Това е филмът, който исках да направя от толкова дълго време. " А Ханс ме погледна с много сериозни очи и каза, че е опасно да се опитваш да се приближиш толкова близо до слънцето.
Книгата е алегория на религиозни теми, на политически теми. Когато я адаптирахте, опитвахте ли се да я осъвремените, така че да може да се прилага в нашия свят, както в света на Хърбърт?
Добър въпрос. Всички тези неща - политическите, религиозните и екологичните теми - трябва да присъстват. Но най-важното за мен е да запазя чувството за приключение и усещането за епос. Не исках сложността на историята да пречи на развлекателната стойност, на силата на филма, на емоционалната стойност на филма. Исках филмът да бъде доста забавен.
Какъв е примерът за балансиране на темата и разказа?
Когато започнах да работя с Ерик Рот, той ми каза: "Кое е най-важното нещо, което трябва да представим предварително в тази адаптация? " И аз казах: "Жените. "В книгата лейди Джесика, майката на Пол, е много, много важен персонаж, персонаж, който задейства историята. Пол Атрейдс е главният герой, но много близо до него е лейди Джесика. Тя го напътства, помага му. Бих казал, че филмът е проектиран - структуриран - върху тези двама главни герои. Това би бил най-големият ми ракурс към пренасянето на Дюн в XXI век. Трябва да сте сигурни, че има равнопоставеност между гласовете на половете.
Освен това планетологът Лиет-Кайнс, който в книгата е мъж, сега се играе от чернокожа жена - Шарън Дънкан-Брюстър.
Вече имах три силни женски образа: Лейди Джесика, Преподобната майка [Шарлот Рамплинг] и Чани [Зендая]. Но почувствах, че имам нужда от повече. Затова с Джон Спайтс имахме идеята да вземем един персонаж и да го променим. И това се получи. Мисля, че това е нещо, което би могло да хрумне на самия Франк Хърбърт, ако книгата беше написана днес. То е много близко до духа на книгата. Разбира се, когато правиш филмова адаптация, вземаш решения, но те са взети в дълбока връзка с книгата. Идеята Кайнс да стане жена е най-смислена и не променя същността на книгата.
А какво да кажем за изобразяването на барон Харконен? Имам чувството, че този герой е нещо като карикатурен злодей. Всъщност той няма мустаци, но в книгата е представен като стереотип, който върти мустаци.
Това е вярно. Книгата вероятно е шедьовър, но това не означава, че е съвършена. [Тя има някои слабости и за мен беше място, което да изследвам. Баронът беше един от тези елементи. Исках да се уверя, че той не е, както казахте, карикатура или глупав злодей. Исках баронът да бъде заплашителен, да бъде интелигентен, да бъде изтънчен по свой собствен начин. Той има радикални възгледи за света, но колкото повече сме впечатлени и хипнотизирани от барона, толкова по-силен ще бъде той. Ето защо положихме големи грижи да запазим същността на Барона, но да го пренесем в XXI век. Ето защо избрах Стелан Скарсгард. Стелан Скарсгард е брилянтен човек. Той има тази интелигентност в очите и тази дълбочина. Говорихме много за героя. Беше голямо удоволствие да работя с него.
Променихте ли много в Пол Атрейдс? В книгата той е почти прекалено съвършен.
Пол Атрейдс е изключителен човек. Той е израснал в изключително семейство. Той е истински герой. Но важното е хората да се идентифицират с него, да го възприемат като истинско човешко същество. Не исках Пол Атрейд да бъде възприеман като принц, като хлапак. Исках да го почувствам истински. Във филма камерата е точно над раменете на Пол. Ние сме зад него, с него; следваме го в това пътуване. Първият филм наистина е за едно момче, което губи илюзиите си за света. В началото той е просто едно травмирано момче, което е изпратено на нова планета, която ще бъде жестока, някой, който се опитва да разбере какво се случва със семейството му, какво се случва с народа му, какво се случва в света, който открива как политиката е корумпирана. Беше важно да се уверим, че разказваме за човешкото пътешествие, а не за пътешествието на супергероите; това е много важно разграничение.
Какво ви харесва в Пол?
Едно от нещата, които обичам в Пол Атрейдс, едно от нещата, които дълбоко обичам в него, е, че той е човек, който проявява любопитство към други култури, човек, който е длъжен и иска да разбере как живеят другите хора. Тези качества са много важни, защото по-късно ще му помогнат да се адаптира към новата реалност. Има една красива човечност в Пол Атрейдс, която се опитвам да развия в хода на филма и която според мен е ключова за бъдещето.
Една от критиките към книгата е, че той е нещо като герой-спасител, който идва от друг свят и казва: "Сега съм тук, за да ви спася! "
Той не го е поискал. Той не иска, а е принуден да го направи. Той е хвърлен в съдба, която не е избрал, и това предизвиква някаква криза на идентичността. Той не е избрал да бъде това, което ще стане. Той трябва да се бори, да помага. Това е наистина човешко.
Голяма част от изграждането на света на Дюн е толкова емблематична - натюрморти, пясъчни червеи. Разкажете малко за визията си, с която се заехте.
На първо място, поисках време. Време да мечтая и да проектирам всеки един елемент от този филм с много близки партньори, които избрах в началото. Изградих много малко звено от хора, с които дълбоко обичам да работя. Един от тях е моят стар приятел Патрис Вермет, мой сценограф от години. Исках дизайнът на филма да бъде възможно най-близък до реалността, в някои отношения. Намираме се далеч в бъдещето, но исках да има нещо много здраво стъпило на земята, нещо, което се усеща като истинско, нещо, с което хората ще се свържат от гледна точка на подсъзнанието, което им е познато.
И сте го снимали в истински пустини.
Едно от нещата, които бяха много, много важни за мен, беше да снимам околната среда на планетата директно. Тази планета е планета, а тази планета е герой. Тя е главният герой на филма, тази планета, тези фантастични пустини. За мен беше изключително важно да отида там наистина, да прегърна природата, да прегърна силата на природата. Това е нещо много запомнящо се и в същото време силно. Исках да го заснема на живо. Ето защо настоях и студиото се съгласи да отидем в реална среда. Повечето от това, което виждате във филма, е истинско, защото това е нещо, което исках да почувствам, Тази планета, която не е Земята, а е Аракис. Зрителите ще усетят светлината, вятъра, звука.
Колко време прекарахте в снимане?
Това беше най-дългото снимане, което някога съм правил. Загубих представа за времето, но беше пет или шест месеца, нещо подобно. Дълго пътуване. По-голямата част от интериорите, а след това и от екстериорите бяха заснети в Йордания. Йордания е страна, в която съм бил няколко пъти през живота си. Имам приятели там. Снимах там игрален филм - Incendies. Ходих навсякъде и видях пейзажи, които не бяха полезни за филма, който правех по това време, но си спомням, че си казах: " Ако някой ден снимам Дюн, ще се върна тук, защото тези места са просто мъртви. "
Решихте да разделите романа "Дюн" на два филма. Мислили ли сте някога да ги заснемете едновременно?
Решението, което взех в самото начало, и всички се съгласиха с него, е, че книгата е - има толкова много за разказване. Беше твърде много за един филм. Или правиш петчасов филм и всички те мразят, защото е прекалено дълъг. Затова решихме да го направим на две части. Историята на първия филм се поддържа сама. Когато я гледате, мисля, че тя е удовлетворяваща. Но за да завършиш историята, ти трябва втори филм.
Написахте ли сценарий за втората част?
Начинът, по който го направихме, беше, че написахме първия сценарий и написахме пътната карта за втория. Съсредоточих се върху първия филм, защото тези филми, разбира се, са скъпи зверове, чудовища. Смятахме, че е най-добре, по-приземено да атакуваме един филм, да му дадем всичко, да направим цялата страст и след това да видим как ще реагират хората. Ако е успешен, разбира се, ще има и втори. Надявам се. Това е логиката на тези големи филми.
Нека се върнем към 13, 14. Когато четяхте Дюн за първи път, кои бяха нещата, които наистина грабнаха мозъка ви, грабнаха сърцето ви?
Това, което наистина ме завладя по онова време, беше връзката на хората с пустинята, с околната среда. Фремените са създали начин на живот, технология, за да могат да оцелеят в пустинните условия. Франк Хърбърт беше очарован от природата и растенията. По това време учех естествени науки и сякаш за мен тази любов към живота означаваше всичко. Имаше нещо в прецизността и поезията, в начина, по който описваше екосистемите и логиката им, както и в сложността и красотата. За мен "Дюн" е един вид почит към екосистемите и живота и е посветена на екологията. Това е красива поема за формите на живот и по онова време тя дълбоко ме докосна.
