През 2012 г. легендарният акаунт в Twitter @horse_ebooks написа: "Всичко се случва толкова много". Въпреки че граничеше с безсмислица, съобщението отразяваше чувството на изтощение, което идва от опитите да се справиш с потока от входящи данни, които изискват внимание всеки ден. Точно в това място на хаотична резигнация се намесва "Всичко и навсякъде едновременно", за да предложи яснота.
Всичко навсякъде, последният филм на режисьорското дуо Даниелс (Swiss Army Man), е посветен на Евелин (в десетки превъплъщения на Мишел Йео), жена, която просто се опитва да подаде данъчни декларации, за да поддържа пералнята, която притежава заедно със съпруга си Уеймънд (Ке Хюй Куан). Дъщеря ѝ Джой (Стефани Хсу) иска да доведе приятелката си на партито за рождения ден на възрастния баща на Евелин (Джеймс Хонг), който е старомоден и няма да одобри връзката им. През цялото време Уеймънд се мъчи да намери място, за да каже на Евелин, че иска развод. Филмът е разказан френетично, но се развива и като напълно релативна история за хаоса в живота и усещането, че си дърпан в хиляди посоки едновременно. И тогава се отваря мултивселената.
Историите за мултивселени са многобройни в популярната култура. Доказателство за това е филмовата вселена на Марвел. (По ирония на съдбата Даниелс - Даниел Кван и Даниел Шайнерт - отхвърлиха възможността да работят по филма "Локи", който се занимаваше с възможностите на мултивселената.) Но рядко те се изследват толкова задълбочено и смислено, колкото във "Всичко и навсякъде". Навлизането на Евелин в нейната мултивселена ѝ дава перспектива, възможност да съчетае скучната си работа, мрънкащия си съпруг и проблемната си дъщеря с версии на живота си, в които тя е готвач на хайбачи, филмова звезда и - в един обрат - буквално скала. Филмът на Кван и Шайнерт, който е еднакво интересен като душевност и фантастика, довежда всичко това до емоционални и логични крайности. Но вместо да стигне до някакво нихилистично заключение, той поставя един по-оптимистичен въпрос: Ако няма правила, няма последствия, защо да не се развихрим?
Абсурдът прозира във всяка сцена. Навигацията в мултивселената включва извършването на глупави, случайни действия, като например ядене на балсам за устни или приемане на награда, и всеки път, когато Ивлин или член на семейството ѝ вземе решение, друга времева линия се разклонява. Смисълът е, че на пръв поглед малки или несъществени решения могат да доведат до коренно различни резултати. Навсякъде героите извършват нелепи действия, за да придобият нови способности, но в крайна сметка именно дребните и малко вероятни действия променят хода на партито, което Евелин организира за баща си.
В началото е лесно да се разбере защо Евелин е разочарована от работата си, от съпруга си, от дъщеря си. Но след като вижда многото начини, по които е можело да се развие животът им, безбройните възможности за това, в което са могли да се превърнат, се появява една по-дълбока истина. Ако нищо няма значение, тогава единственото нещо, което може да има значение, е това, което избираш. Мултивселената може да съдържа безкрайно количество болка и разбити сърца, но също така съдържа и безкрайно количество творчество, страст, красота и връзка.
През този поглед самият цинизъм се свежда до още един избор. Не е наивно или невежо да избереш да цениш малките моменти, малките прояви на доброта. В свят, в който толкова много неща могат да изглеждат незначителни, изборът на жестокост или безнадеждност няма по-голяма стойност от този на добротата и съпричастността. Ако не друго, изборът на разрушение само ускорява ентропията.
"Всичко навсякъде" не просто отхвърля цинизма, а го опровергава. И това може би е най-определящата му ценност. Филмът възприема концепцията за безкрайната вселена - а оттам и огромната, непреодолима природа на собствените ни преживявания - и я разглежда едновременно критично и състрадателно. На моменти той буквално се взира в празнотата и не мига, докато тя му отвръща.
